Зимата.
С белия сняг.
С белите дни и нощи - на любовта.
С дъгоцветните зимни криле,
леко кръжащи над един мъж и
една жена -
в снежната бяла зима,
в белия мрак
на любовната нощ...
Ще дойде зимата.
Ще дойде. /Стаено бяло очакване./
С бавни, снежни стъпки -
върви към
нас.
И носи ни
във длани скрежни
безшумна белота.
Ще дойде ТЯ.
Ще дойде -
дългоочакваната зима.
Тъй тихо и тъй бяло
както никога - ще бъде!
Ще се поръсят сребърни кристалчета -
на зимата сълзите -
върху лицата ни - тъй бели,
в зимно щастие
притихнали.
Ще бъде! Както никога не е
било със нас
през всичките отминали във
безнадежност зими. Ще обвие
дъхът от устните - тъй топъл от
ЛЮБОВ -
измръзналите ни тела,
на скрежната пътечка спрели.
Притихнали в очакване на
първата ни зима.
Ще дойде тя. Ще дойде. Ето -
към нас върви - със снежни,
тихи стъпки.
И носи бели дни
и нощи бели - със ЛЮБОВ!